Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2010 16:12 - Майка или?
Автор: brokenarrow Категория: Други   
Прочетен: 2020 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 23.09.2010 15:28


  Записвам това с основна цел да запазя остротата на впечатлението си, понеже знам, че с времето то неминуемо се притъпява. Това, което ще последва, ще има силно дидактически характер, но аз го пиша преди всичко за себе си. Не желая да вменявам у някого каквото и да било мнение или предположение. Правя го само от страх забравата да не предизвика същата грешка някога у мен, защото ако това се случи, то аз рано или късно ще си спомня образеца, и надали ще си го простя. Все пак имах добър анти-пример, не е зле да го използвам. И така...
 
         Сега ще направя едно сравнение. Не съм много сигурна откъде да започна, затова нека да бъде нещо такова: 
  Наблюдавайки двама души ежедневно в една определена тяхна социална роля (държа да отбележа, че тази социална роля в никакъв случай не важи единствено за човешките същества от женски пол), стигнах до някои основни разграничения. А именно - разликите между представата за родител в конкретното превъплъщение на контрастните образи, които символно ще означа като "майка" и "не-майка".
 Майката... това е едно наистина идеално събирателно, което притежава почти свръхестествени умения. И това съвсем не е хипербола. Майката е способна да обича истински, да плаче истински, да будува цяла нощ над детето си, да страда, когато то страда, да плаче, когато то плаче. Дори е способна да понесе обидата и да гледа 2 годишното дете на 18 годишната
си дъщеря. От друга страна, сигурно вече сте се досетили, не-майката е частен, макар и по своему събирателен образ. Та... не-майката е онази 16 годишна, която оставя най-безцеремонно детето си в ръцете на собствената си майка и си намира работа с невероятното заплащане от 300 лв месечно. После майката... вижте, майката има една сила, но и един невероятен недостатък - обича като майка. Тя гледа внучето, всяка вечер моли дъщеря си да му потърси детска градина, за да може самата тя да започне работа по специалността си, но почти не се надява. След дълги години трудов стаж, солидно образование и недостигащи няколко години за пенсия, тя си стои вкъщи, плаче всеки ден самичка с малкото дете, учи го да говори, храни го, преоблича го, учи го да ходи до тоалетната. Така, както е учила и своето собствено само 18 години по-рано. Паралелно с това понася упреците на болния си съпруг, комуто също постоянно посвещава вниманието си, за когото се страхува и по цяла нощ не спи, но не смее да му го каже. А какво прави не-майката през това време? Записва се на шофьорски курсове, които струват 800 лв. Защо пък не? Нали ако ще въвеждат новите изисквания, нейното основно образование няма да стига за книжка. Ами после? Цял живот без книжка? Ама как...?...
   Също така сякаш й носи изключително удоволствие всяка вечер да се кара почти до бой с приятеля си. Речникът й се свива до не повече от 100 думи, повтарят се едни и същи злобни изрази, караницата протича по абсолютно идентичен начин всяка вечер - почва от вида салата или вкуса на пържения дроб, и завършва със замеряне с ключове, псувни и пр. Детето, разбира се, не спи, става ням, неволен свидетел на всичко това. На тях не им пука особено. Карат се, донапиват се, е**т се за помирение, на следващата сутрин стават с махмурлук и много неизлята злоба и изчезват за работа.
  А майката, която е чула всичко това и цяла нощ е плакала заедно с детето, но много по-тихо, става преди тях, прави им кафе, слага им обяд в кутии. Не от глупост, а защото сърцето й няма сили да пренебрегне този мил, семеен обичай. Преди го е правила за съпруга си и малките си дечица. Всяка сутрин. С удоволствие и тиха радост. Сега може би отново търси тази радост. А може и дори донякъде да я вижда в невинните очички на малкото. Но докога тези очички ще останат така неразбиращи?
  
  После чисти. Подрежда стаята на младото псевдо-семейство. Пере им дрехите. Готви. Гледа детето. Плаче, изхвърляйки поредната тенджера недокоснато ядене и поредните празни, стъклени бутилки водка. Шие, за да си докара някой лев, избождайки и без това измъчените си очи (понеже няма пари за нови очила), докато детето спи. Наивно вярва на анкета по телефона, в която й обещават домакински уред. Съпругът й, който, без да бъде майка, а и поради болестта, отдавна е изгубил всякакъв оптимизъм и гледа повече от реалистично на нещата, безпощадно й се кара и подиграва. Тя отново плаче. Защото обича.
   Това не е сапунен сериал. Ще кажете, че майката трябва да възроптае срещу не-майката най-сетне, че не може така, че всяко нещо си има граници, че е редно да се хванат и двамата псевдо-родители и да се понатупат едно хубаво, или да се оставят сами, та да се види как ще се оправят. Това добре, но не-майката й е дъщеря. А тя е преди всичко майка. И дори да успее да пренебрегне болката по изолацията на пропадналото си отроче, какво ще стане с малкото? Ами рискът те на пияна глава да го наранят? Ами рискът да забравят да го нахранят, преобуят? Ами липсата на внимание, a средата на която то ще расте - без човек да го учи да играе, да говори, да се смее, без да го извеждат сред другите деца, а само сред кварталните пияници? А за този риск помислихте ли...
  И сега, виновна ли е или не майката? Как мислите вие... Защото аз леко се озлобих.

 



Тагове:   майка,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Виновна е!
20.04.2010 16:44
Така наречената не-майка е дете на майката, възпитана е от нея и всичко,което прави, е продукт на това възпитание. Сега е малко късно майката да плаче и да роптае, защото нещата са изпуснати тотално. Не казвам, че майката е единствената виновница, на такава е майчината орисия - главната отговорност за това какви са децата ни, носим ние, майките.
цитирай
2. marcusjunius - Виновна е! Така наречената не-м...
20.04.2010 16:53
анонимен написа:
Виновна е! Така наречената не-майка е дете на майката, възпитана е от нея и всичко,което прави, е продукт на това възпитание.


Не съм съгласен с това. Вярно е, че огромна част от характера и комплексите на хората се изграждат от родителите. За момичетата обаче по-силното влияние е на [отсъстващия] баща. Така или иначе, аз не бих говорил за вина, защото идва момент, в който всеки един човек трябва да осмисли проблемите си и да им търси решение, независимо от произхода на тези проблеми. Ако психоанализата докаже, че един насилник е "произведен" от възпитанието в детството му, това не го прави по-малко престъпник. Идва момент, в който миналото престава да бъде оправдание за детето. Престава да бъде и вина за родителя.
цитирай
3. stix - Мисля, че е виновно обществото, ...
20.04.2010 17:19
Мисля, че е виновно обществото, което допуща 16 годишни да създават псевдо семейства.
В България пълнолетието настъпва на 18, но в доста страни възрастта е 21години.
Смятам, че тогава няма да има толкова неефективни бракове...

Оправдавам майката, която трябва да помогне на детето си в труден момент.

Oправдавам и не майката, която е все още ДЕТЕ и ако няма подкрепата на истински мъж до себе си, в никакъв случай не може да се справи, още повече, че той й предлага една враждебна среда...
цитирай
4. анонимен - Основните ценности,
20.04.2010 17:21
които изграждат човешкия характер, се формират в детството. Думите *липсват му първите 7 години* не са празни приказки. Всичко последващо, което оформя личността, се основава на тези първи години, когато главното действащо лице за детето е майката (разбира се, и бащата). Ако родителите не са успяли по някаква причина да възпитат и научат детето си кое е добро и лошо, ако са оставили улицата, телевизията и т.н. да му създават критерии за живота, грешката е тяхна. Тази грешка после се изкупва с много висока цена и много мъка цял живот.
цитирай
5. stix - Децата се учат от това, което виждат ...
20.04.2010 17:36
Децата се учат от това, което виждат и щом майката е истинска МАЙКА, то и детето ще е придобило нейните качества.

За жалост обществото ни натрапва модели на поведение, които в никакъв случай не са в полза на семейството, а децата ни се адаптират, възприемат всичко, предложено им извън семейството като прогресивно.
цитирай
6. brokenarrow - Колкото до "първите седем ...
20.04.2010 19:08
Колкото до "първите седем години"... и аз съм запозната с този тип фройдистко, ако щете, мислене. Но съм запозната и с едно друго, застъпено от един друг също така... хм, учен човек, който оправдава сексуалните си извращения с това, че възпитателката му го напляскала. И изоставянето на децата си с това, че сам той не бил имал особено щастливо детство. Съзнателно. Сега къде тук е престъплението? И какво значи "грешка във възпитанието", когато човек прави всичко това с ясно съзнание и отдавна, отдавна вече сам е калил характера си в обществото. Да се обвинява възпитанието от човек, който претендира за самостоятелност, звучи като доста несъстоятелно оправдание за собственото безсилие.
От друга страна има много "но"-та. Всеки случай има свои конкретни особености. Образите, макар да претендират за събирателност, в никой случай не могат да постигнат обективна такава. А колкото и да опитваме да предпазим, не можем да държим човешко същество в изолация. При сблъсъка със света идват и различните влияния, и изкушенията, които рушат различните съзнания различно. Различни хора - различни пороци - различна поддатливост. Тук вече човек трябва да разчита на това, че възпитаният от него ще има достатъчно силна воля да устои. И на късмета, че няма твърде рано да се сблъска с живота, преди да е научил да мери няколко пъти, преди да отреже. А въпросът за вината за мен е реторичен. Всеки отговор отвежда към затворен кръг нови въпроси или порочен изход.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brokenarrow
Категория: Други
Прочетен: 32868
Постинги: 14
Коментари: 22
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031