Скъпа, мъчно ми е. Дадох ти обещание, но не знам как и дали ще мога да го изпълня. Но ще направя всичко възможно. И вярвам, че ако успея, ако се кача горе, ти ще си до мен и ще ми помогнеш. И винаги ще бъдеш до мен, както и преди винаги беше. Просто... няма да мога да те видя. Не е толкова страшно, нали...? А тогава защо плача?